Човек не може да остане безучастен, посещавайки Стария град на Пловдив. Той предизвиква различни емоции у всеки – удивление, възхита, страхопочитание, носталгия, любопитство, интерес. Всеки докоснал се до това магическо място, го носи в себе си за цял живот. Старинният Пловдив, съчетава в себе си много повече от археологически забележителности, възрожденски къщи, малки павирани улички и древни храмове, той носи духа и историята на поколения българи. Докосната от магията на Старинния Пловдив, авторката на едноименното есе Капка Освалд споделя:
Заченат някъде там, където се сливат три древни пловдивски тепета, вече хилядолетия пулсира живот. Животът на Трихълмието.
Тук, в Стария Пловдив, осезаемо оживява обвитата в мъгла човешка праистория – камъче от крепостна стена, парче мазилка от античен зид, каменно цвете с отчупен лист…
Застанал горе, на високото, човек улавя с полъха на вятъра далечни и сякаш смътно познати неща. Тропот на препускащи тракийски конници. Възторжени победни възгласи на стадиона от времето на Марк Аврелий и дрезгавите викове на готите, помитащи всичко по пътя си.
Музика и шепот долитат от античния театър…
Мираж или сянка на муза съзираш в златния южен следобед, където времена и епохи се сливат в слънчевата мараня? 
Тишината на калдъръмени улички те води нагоре, а после завой и пак нагоре, и нов внезапен кръстопът…
Косият слънчев лъч звънва в стотиците златни прозорци на старите пловдивски къщи и отразен се връща право в сърцето ти. Улучен си с оная сладка тъга, омагьосала всеки, докоснат от Възраждането. А сетивата ти вече ликуват с възторжената светла радост на събудения за творчество човек. Оранжево-червено-златното в платната на Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Станислав Доспевски те води напред и нагоре в несвършващата магия на багрите.
И когато южната нощ погълне слънчевия огън и магията на старинния град потъне в лунния диск, ти се връщаш отново, дори и насън, в града, докоснал сърцето ти завинаги.
Автор: Капка Освалд
